Böcker av ъ

Улуғ ўзбек мутафаккир шоири Алишер Навоийнинг ўз ижтимоий, тасаввуфий қарашларини фольклорнинг анъанавий жанр, мотив, образларини новаторона услубда стилизация қилиш орқали бадиий ифодалаш маҳоратини очиш асосида ўзбек мумтоз адабиётида жанрларнинг бойитилиш йўллари, поэтик қонуниятлари, шаклий-услубий янгиланишларнинг омиллари, фольклоризм типларини аниқлаш ўзбек мумтоз адабиёти поэтикасининг тараққиёт хусусиятларини, маърифий- бадиий манбаларини аниқлашга хизмат қилишда муҳим аҳамият касб этади. Шуни инобатга олиб, ушбу монографияда Навоийнинг фольклор жанрларидан фойдаланишдаги шаклий-услубий изланишларини замонавий тадқиқ усуллари орқали ёритишга эътибор қаратилган. Китоб адабиётшунослар, таянч докторантлар, филолог-талабалар учун мўлжалланган.

Мазкур ўқув қўлланмада бугунги кунимиз ва жамият ҳаётида ёшлар тарбиясида муҳим бўлган Ватан, ватанпарварлик тушунчаларининг моҳияти, ғоявий, маънавий ва маърифий асослари, аҳамияти ҳақидаги масалалар ёритилган, ватанпарварликни шакллантиришнинг усул ва воситалари, тавсиялари берилган. Ушбу қўлланма тарбия фанидан дарс бераётган ўқитувчилар, барча олий ўқув юртларининг бакалавриат ва магистратура босқичи талабалари, умумий ўрта-таълим мактаб ўқитувчилари, шу соҳада илмий-тадқиқот ишлари билан шуғулланаётган тадқиқотчилар, ҳамда ижтимоий, ахлоқий, фалсафий муаммоларга қизиққан кенг китобхонлар оммасига мўлжалланган.

Монографияда "Тилшуносликка кириш", "Умумий тилшунослик" курсларида ўрганиладиган тилнинг пайдо бўлиши, тил ва тафаккур муносабати, тилнинг рамзий система сифатидаги хусусиятлари, тил ва жамият, тилнинг ривожланиши каби узвий яхлитликдаги фалсафий масалаларга янгича ёндашув ва қарашлар ўз ифодасини топган. Ундан фанда ҳали ўз ечимини топмаган саволларга жавоб топиш мумкин.Монография талаба ва тадқиқотчилар, мутахассис ва қизиқувчиларга тавсия этилади.

Ушбу ўқув қўлланма 5111800- Мактабгача таълим бакалавриат таълим йўналиши талабалари учун мўлжалланган бўлиб, тасвирий фаолиятга ўргатиш методикасининг умумий асослари, мактабгача ёшдаги болаларнинг тасвирий фаолиятига раҳбарлик қилишнинг мақсад ва вазифалари, бадиий фаолият қобилиятлари ва ижодини тарбиялаш, оилада ва мактабгача таълим муассасасида болаларнинг тасвирий фаолиятига раҳбарлик қилиш усуллари, расм чизиш, лой иши, аппликация ва қуриш-ясашга ўргатиш метод ва воситалари каби масалалар ёритилган. Ўқув қўлланма педагогика олий ўқув юртларининг мактабгача таълим йўналишида таҳсил олаётган талабалари, магистрлари, мактабгача таълим муассасаси педагог- тарбиячиларига мўлжалланган.

Ушбу монография ўзининг бутун умрини педагогик тарбияга бағишлаган олим фидойи, жонкуяр, ҳалол ва меҳнатсевар, шогирдларнинг меҳрибон устози сифатида ўзидан яхши ном қолдирган, филология фанлари номзоди, доцент (марҳум) Н.А.Ахмедовнинг номзодлик диссертацияси (1975 йил) асосида тузилди. Монографияда адабиётшуносликда кам тадқиқ этилган баён қилиш ва индивидуал услуб масаласи Абдулла Қаҳҳор ва Ойбек ижодлари асосида ўрганилган. Олимнинг бу соҳадаги кузатишлари илмийлиги ва оригиналлиги билан қизиқиш уйғотади.Китобдан адабиётшунослар, тадқиқотчилар, магистрлар ва бакалавр талабалар, адабиёт мухлислари фойдаланишлари мумкин.

Монографияда Мустақиллик даврида ўзбек тилида мавжуд бўлиб, унинг ўзига хос хусусиятларидан бирини ифодаловчи уюшган гаплар ҳосиласи тадқиқ этилган. "Оралиқ учинчи" мақомига эга бўлган бу ҳосила, унинг моҳияти, бошқа ҳосилалар билан муносабати ва вужудга келишининг асосланганлиги бўлажак тилшунослар, магистр ва илмий иш билан шуғулланувчиларда қизиқиш уйғотади.Уюшган гапларнинг она тилимизда мавжудлиги, Мустақиллик даврида тадқиқ этилиши асосланди ва исботланди. Унинг содда, қўшма гаплар, матн таркибида келиши ва ёзувчи ҳамда шоирларимиз улар орқали она тилимизнинг ранг-баранглиги, бойлигини тасвирлаш имкониятига эга бўладилар.Монография она тили масалалари билан қизиқувчилар, магистр, илмий иш билан шуғулланувчиларга мўлжалланган.

Ушбу монографияда инглиз тилига бевосита ва билвосита тарзда ўгирилган ўзбек халқ маросим фольклори намуналарининг таржима манбалари ва уларда этнографизмларнинг берилиши аниқланиб, ўзбек маросим фольклори намуналарининг инглиз тилига ўгирилишига асос бўлган омиллар белгилаб кўрсатилди. Ўзбек маросимшунослиги муаммоларининг инглиз шарқшунослари (туркшунослари) талқинида берилиши кузатилди. "Этнографизм" термини моҳияти чуқурроқ ёритилиб, унинг қўлланиш чегараси кўрсатиб берилди ҳамда уларни таржимада ифодалаш муаммолари ўзбек тўй ва аза маросимлари фольклорининг инглизча таржималари мисолида ўрганилиб, уларнинг талқинига, таржимасига, тавсифига хос хусусиятлар ёритилди. Ўзбек маросимларига алоқадор этнографизмларнинг турлари таснифланиб, таржимада уларнинг қай даражада сақланиши аниқланди. Ўзбек маросим таомлари ҳамда кийим-кечаклари, турли атрибутлари номини ифодаловчи этнографизмларнинг инглизча таржимада акс эттирилиши билан боғлиқ муаммолар ечими кўрсатиб берилди.

Дигиталното културно наследство като технологично опосредстван начин за разказване на истории, най-важния аспект на всички компютърно генерирани светове, се развива във виртуален свят, белязан от независимостта на културата от материалния ѝ израз.Темата дигитализация и виртуално експониране на културни ценности, влиза в широкия обсег на дигиталната хуманитаристика - пресечна зона на науките за културата, наследството и информационните технологии. Изследването представя за първи път на български език апробирана методология за дигитализация с амбицията да запълни нуждата от специализирано обучение в областта. "Умният музей" днес цели да представи наследството в контекст, достъпно, многоезично и интерактивно. Авторът проследява детайлно етапите на дигитализацията като първа стъпка от този сложен процес, от културологична, правна, образователна и технологична перспектива, прави обзор на добри практики и стандарти, анализира технологии за семантично анотиране и контролирани речници; добавен е авторски тест за устойчивост на резултатите при дигитализация, а терминологичен речник изяснява основни понятия в областта.